Малко хора на този свят умеят да търсят достатъчно надълбоко сред фактите - и около себе си, и най-вече във фактите в собствената сфера. Но не само...най-вече, човек трябва да може и да се наблюдава отстрани. Това значи - самия човек да бъде достатъчно обособен, достатъчно индивидуален, за да се почувства центъра на ситуацията - и то в едно широко психологическо пространство, включващо поглед над самия теб в една психологическа 360 градусова заобиколност. Онзи човек, който умее да търси такъв род обратна връзка, умее да се чувства достатъчно индивидуален, социален и фигуративен, за да си зададе въпросите "как изглеждам аз отстрани", "как изглеждат моите характеристики отстрани". Имено тези въпроси са основен белег, по който се разпознава индивидуално напредналия човек, който може, на едно добро ниво,да види и осъзнае своя живот, като отделни факти...а не само да вижда най-повърхностното. Точно това да се чувстваш социален дотолкова, че да се допитваш до другите...да имаш умението да признаваш пред себе си, че си несъвършен, че може да имаш грешки...и умението да търсиш съвет...Точно тези белези открояват силния , индивидуалния човек, от онези, които все още нямат развито присъствие в живота, както и власт над него.

   Но кои са начините човек да прави възможно най-добре този анализ на собствената си ситуация?

Не е достатъчно просто в някаква степен да се интересуваш.Търсенето е също умение, като всички други умения. Колкото по-добре го умееш - толкова по-скоро и на толкова по-високо ниво ще успееш. Като всяко качество, аналитичността се подобрява с практиката и най-вече с умението на човек да наблюдава собствения си развивен процес.Воден от каузата да постигне добро, той трябва не само да упражнява  усилия, а най-вече да изгражда този процес на отговор, детайл по детайл.Аз наричам този процес на отместване на лошото и постигане на доброто - "Отговор"...контра-действие спрямо лошото,властова намеса над лошото и налагане на собствената воля над лошото. Човек трябва да внимава как се меси, стремейки се

отговора към лошото да се изпълни така, както трябва. Всичко в този живот е схема. Всяка схема на цел и резултат, изисква не просто усилия и намеса, А ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА .Т.е. начина...този ключ към успеха...може удачния начин да е един, може да са няколко...но със сигурност трябва да са ПОСТРОЕНИ така, както самите цели изискват. Т.е. взаимовръзката е много тясна, схемата е като захват на колела със

зъбци.Взаимното им задвижване ще стане само, ако всеки зъб е попаднал на мястото си.Не може примерно, проблема да е сериозен, да изисква строго съответствие, спрямо намесата, с която би се преодолял, и

човека да разчита на  съдбата да реши проблема. Много хора живеят така. Визирам по-наивните хора, които

смятат, че просто с едно елементарно разсъждение в живота, могат да се нарекат достатъчно добре свързани с фактите...те смятат, че са и достатъчно присъствени и силни, да преодолеят голям проблем.

 Те, разбира се не избират така да живеят...те просто не знаят тази строго подредена схема, която може да бъде разгадана и овладяна само с достатъчно силна аналитичност.Което значи - проницателност, ясно открояване на фактите, добра спойка на фактите в съзнанието, за да може да си взаимовлияят добре,

бивайки пред очите на човека, за да може той да ги вижда добре...също достатъчна широта, всеобхватност - за да може човека да усеща дали на самия него са достатъчни настоящите знания, за да може да заключи решение...също чувство за обособение и рамка на факта и на схемата от факти, въз основа на което човек

разглежда въобще всички факти - т.е. от това изходно чувство (в зависимост дали човека го притежава или не) зависи дали той ще разглежда фактите относителни,прекалено сляти помежду си или добре обособени,откроени и рамкирани.

 Рамката е една граница, която пречи на смесването на представи.В живота често се получават смесвания, а самото смесване предствлява заблуда - човека започва да смята две различни неща, за едно цяло. Тази рамка не е нужна, за да се постигне някаква изолация, а за да не се СЛИВАТ, СМЕСВАТ И РАЗМИВАТ ФАКТИТЕ.

Факта по природа, по отношение на пребиваването му в съзнанието на човек, като знание (данна), едновременно е и рамкиран(ограничен), и добре взаимодействен,свързан с всички други данни.

  Вземете пример хората, които смятат натъжения човек, за природно нещастен. Те сливат двете понятия - тъга и човек(човешка същина) и в съзнанията им се получава смес. И се ражда (за тях) ново понятие, НОВ ВИД ЧОВЕК - НЕЩАСТНИЯ...А такъв - няма. Има такова състояние - нещастие, но човека е едно единствено същество, със своята любов и воля.

 Смеса е само една, от заблудите...също, както безкрайността.  

Защо споменавам безкрайността...

Защото много хора се губят, относно нагласите си, в нея. Имам предвид, начина, по който нагласите им са структурирани...те просто слагат етикет "безкраен" и "относителен" на основни понятия в живота си, като така осуетяват по-нататъшното си развитие. Защото то лежи най-вече на правилни и добре осъзнати понятия,

като наличието на проблем и възможностите за по-нататъшно развитие.

  Примерно деня...

Слабите хора, бивайки изключително относителни в начина си на живот, не могат да съберат деня в едни рамки, в една схема, и да го планират достатъчно добре, като разписание. Те просто следват баналното течение на ежедневието си (работа-вкъщи-работа-вкъщи) и логично не се случват никакви интересни събития.

 Тук говорим за една изначална неспособност на повечето хора да разглеждат достатъчно добре собствената си ситуация, в която се намират, което води до сериозни пропуски и проблеми. Относителността, на която белег е тази безкрайност, е свързана и с проницателността - относителните хора не могат да видят детайлите в живота си.Също и разчастявянето (процентите), а от там и степенуването на фактите.  

Имам предвид хора, които наистина искат, но много слабо...Имено развитостта и необходимата степен на тези качества - отношение,аналитичност и воля, ще доведе до постигането и на нужните знания...и най-вече на така жадуваното СЪБУЖДАНЕ и намеса в собствения живот. Имам предвид, че в дадени случаи, практическото случване на целения факт, е само последната част от процеса. Даже, в дадени случаи, може да се случи буквално внезапно, за кратък момент...и от там нататък - живота ще е друг. Но този успех е предхождан от много борба, от много намеса.

  Най-важното е да се осъзнае следното...Привидно, последния акт от общата поредица на актове на намеса, изглежда онзи, който е решаващ (както при футбола, онзи, който отбележи гола, изглежда привидно, че той носи победата).

  Само че, преди тази последна намеса, която непосредствено предшества случването на целта, има още намеси...те се сумират с тази последна намеса и ЗАЕДНО ПРАВЯТ ЦЕЛТА ДА СЕ СЛУЧИ. Т.е. във футбола, предходните играчи са доставили топката в най-предна позиция, елиминирайки цялата съпротива на съперника, като така осъществяват голяма част от този гол, като нападателя завършва целия процес на атаката (което е един общ удар на целия отбор). А в житейски план....Човек започва първо от надеждата, за да премине към вярата...Там се заражда първата степен на волята, която в целия процес на намеса, ескалира и всички тези волеви крачки довеждат същата тази воля до нужната степен, за да може човека да

осъществи чрез нея, дадената цел.

 Ето един пример...

 Ако на една скала, в отдалечен край от ръба й имаме огромно, масивно каменно кълбо и трябва до го  съборим да падне от ръба на скалата, ще ни бъде изключително трудно въобще да го помръднем, дори невъзможно - кълбото е в пъти човешкия размер. Но, ако приемем, че все пак можем да упражняваме сила,

която поне малко да изменя местонахождението му, то, макар и много бавно, ние ще успеем да го тласнем до заветния край на скалата и ще можем да го бутнем да падне. И самата цел ще се случи в един момент, но

зад този момент има тежки усилия, които не само са неразвивно свързани с този успех, но и изцяло го подчиняват.Предходните актове на намеса (на усилие), преди последния, са същите, като последния...но човек сякаш вижда само непосредствено предходния (преди успеха) акт и...логично го търси наивно вярвайки, че всичко става с "едно щракване на пръста". И не съзнава, че често, имено това търсене на начина (което също е поредица от актове на намеса, на воля) е почти целия успех. Защото често, целта изисква само и единствено да знаеш какво трябва да направиш.Но узнаването е самия път.  Затова казвам, че човек трябва да уважава намесата, а не само целта...най-вече да осъзнае, че намесните актове носят натрупвания на знания, на умения и най-вече на все ПО-ТЯСНО ПРИСЪСТВИЕ НА ЧОВЕК с фактите...както и на все по-голямо присъствие на човек В СОБСТВЕНИЯ МУ ЖИВОТ...от там ориентацията се качва, отпадат така нелепите пропуски на важни моменти, които иначе са се случвали редица пъти, но човек, "упоен" в собствената си слабост, не е могъл да забележи...а са били повратни моменти. Например...неподходяща двойка страда от чести скандали, разминавания, конфликти и цялостно несъответствие, но никой от двамата не може да съзре положението. Ситуацията се влошава до степен, в която отношенията се превръщат в елементарно, дори враждебно съжителство, в което над всичко властва навика и най-вече неспособността и на двамата да променят ситуацията (било то и с раздяла). Но, когато единия от двамата започне поне малко да разсъждава, с всеки следващ път, самото разсъждение над

ситуацията ще довежда до ескалиране на тази малка, изначална представа и човека ще съумее най-вече да ОСЪЗНАЕ КАЧЕСТВЕНО, ПОЧУВСТВАНО(а не само разбрано) в каква сериозна ситуация се намира.

Колко струва човек да осъзнае ценноста на живота си? Колко струва човек да усети, че заслужава в този живот да се чувства добре, да има добър, съответен (на него) партньор,сигурен живот и това да се чувства добре? Само онзи, който го съзнава ясно - само той може да се пребори за този живот. Зад всеки успех стои човека и неговата намеса. Но засъжаление, вниманието на днешните хора сякаш е насочено предимно към  готовите факти, а никой не гледа намесата. От там, човечеството не може да намери път и към причините в живота. Примерно, много хора се оплакват от безпаричие, но нито търсят достатъчно сред предложенията за работа, нито сами мислят какво могат те да направят, като продукт, с който да започнат собствен бизнес.

В друг случай, хората наблюдават проблеми и недоволстват от тях, но не съумяват да се запитат къде са причините за тези проблеми.